Свети Атанасий господства над зимните студове
В два следващи дни от януарския календар православната черква уважава паметта на Преподобния Антоний Велики (17-и януари) и Свети Атанасий Велики (18-и януари). На същите дати са националните празници Антоновден и Атанасовден
Свети Антоний е роден през 251 година в Египет, в семейство на благочестиви и заможни хора. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се заселил в египетска гробница, изсечена в скалите. След като преодолял разнообразни изкушения и тествания, Антоний заживял в изоставена сграда в планината, на която зазидал входовете. Два пъти годишно негов другар идвал, с цел да му донесе ресурси от храна. Така прекарал двайсет години. След този героизъм Бог му дал способността да лекува. Починал на 105-годишна възраст, през 356-а година, на 17 януари. На този ден у нас честват всички, които носят името Антон, Антония, Андон, Антоанета, а също – Дончо, Донка и така нататък
В българската национална традиция в миналото спазвали и редица забрани, свързани с вярването, че светецът е настойник на чумата, шарката, синята пъпка (антракс) и въобще на заболяванията. Във фолклорната процедура тези напасти се назовават с табуирани имена – „ лелички ”, „ сладки и медени ”, „ благички ”. Оттук и другото име на празника – Лелинден. Почти във всички региони на страната месят питки без квас, мажат ги с петмез или мед и раздават от тях за здраве. Една от питките оставят на тавана – с цел да зарадват „ лелята ” (чумата). За останалите заболявания също назовават парче самун. На Антоновден дамите не трябва да шият и плетат – в случай че се убодат, раната няма да зарасне елементарно, а и ще разсърдят заболяванията. По същата причина не би трябвало да се вари фасул и леща (на техните зърна оприличават обривите при другите типове шарка).
Свети Атанасий Велики е египетски богослов и свещеник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Той е първият, който популяризира в Европа монашеството, зародило в Египет. Църквата празнува светеца два пъти през годината. На 2 май – деня на неговата гибел и датата на последното му завръщане като православен свещеник на Александрия – 18 януари. Тогава народът ни чества Зимен свети Атанас или Среди зима. Счита се, че от тази дата денят стартира да пораства „ с по едно просено зърно ”. Известно е и вярването че на своя празник свети Атанас отива в планината на бял кон. Сваля зимния кожух, облича копринена риза и се провиква: „ Иди си, зимо, да пристигна лято! ”.
В националните показа свети Антон и свети Атанас са братя близнаци. Според легендата, те били ковачи, даже изобретили ковашките клещи. Ето по какъв начин се случило това – работели те в ковачницата, желязото се било нагорещило в пещта, само че Атанас нямало по какъв начин да го извади с голи ръце. Хрумнало му да си помогне с две железни пръчки. Докато се чудел по какъв начин да го стори, погледът му попаднал на лежащото наоколо куче и свитите му предни лапи. Огънал пръчките в същата форма и направил клещи. От този миг братята станали настойници на ковачи, ножари и железари. В тяхна чест представителите на тези специалности вършат курбан всяка година на Атанасовден.
В някои региони двата следващи дни се назовават „ сладки и медени ”. В Пиринско съществува вярване, че всички заболявания се събират (или раждат) на 17-и януари, а на 18-и потеглят по хората. Затова дамите съблюдават същите забрани, които са наложителни за Антоновден. В Тракийската област на Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, подготвя се с ориз и се раздава на съседи и близки срещу заболявания. В някои селища моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора. Това е един от огромните празници, на които се вършат общоселски курбани – за здраве и благополучие.
Инфо: www.bnr.bg
